Постинг
07.06.2010 16:47 -
Нашето лято
Как само бързо времето лети.
Първата седмица, ми се стори ужасно дълга, чудех се кога ще свърши най-сетне този кошмар.
Но след това времето забърза своя ход, и почна да отлита.
Болката от загубата си оставаше същата. Един от най-трудните моменти беше в края на май.
Тогава си спомних за нашето отминало лячто и за хладната майска вечер в която се запознахме и аз те целунах за пръв път.
Още си спомням тези мигове, тогава не знаех къде ме водят, не знаех че това лято ще остане незабравимо.
Тези първи срещи, сякаш бяха магически, бързо се влюбихме, и заобичахме.
Нощите и дните в спокойният и заспал Благоевград се оказаха един от най-роматнтичните моменти в живота ми.
Бил съм на доста места по света, но не е важното къде си, а с кой си.
Другият незабравим момент беше пак през лятото, но вече август.
Когато се прибирахме от Пловдив към нашия дом - хотела.
Беше станало тъмно, когато си тръгвахме и заваля,
но ние бяхме на сухо и топло в колата, а шума от падащите капки удрящи тавана засилваха
още повече онази жажда за топъл дом и любим човек. Наистина не отивахме към дома си, а към хотела,
но на това място с ТЕБ аз се чувствах повече от вкъщи.
Макар че не беше толкова горещо и страстно колкото в Благоевград, това за мен беше също толкова ценно.
Дори Рибарица беше хубаво, шума от реката сутрин и ти гушната до мен в леглото...
Нашето лято.....Никога не ще мога да забравя това лято на младоста.
Искала ли си някога да е вечено лято?
Кога бях малък, това беше една от мечтите ми. Дори за да я постигна бях решен да се преместя в топла страна,
каквото и да ми коства това. Исках вечно да продължава лятната ваканция, да си остана винаги дете, точно като Питър Пан.
След време осъзнах че лято - какво толкова и другите сезони не са лоши.
Но сега отново като дете искам да е лято, да е НАШЕТО лято, и да не свършва....
Искам винаги да е топло.... в сърцето ми, да им някой да сгрява душата ми.
И дори и през летните бури, да се чувстваш сигурност и увереност.
Казват че ак очовек много силно иска нещо, и се съсредоточи над него,
го постига.
Монасите в Шаолин, преди да почнат да чупят бетон с пръсти, почват със солети.
Всеки ден те правят това, и накрая го постигат.
Разбира се, иска се много грижа, усилия, компромиси със себе си, самоотдаване и силна обич към това на което се отдаваш.
Всичките тези неща не са лесни за постигане...
но сърцето може да те отведе навсякъде - през девет планини, или дори да съживи една умираща роза,
Аз искам да е вечно лято, но за да бъде такова, трябва да се откажа от друга детска мечта - да оставя всичко детско в мен,
и да продължа нататък.
Никога не съм разбирал Питър Пан защот се отказва от него, та той може да лети, живее на магически остров.
Но сега вече знам със сигурност за какво го е направил.
Направил го е заради това за което си струва да живеш и за това за което си струва да умреш - любовта.
Аз вярвам във вечното лято, да понякога има летни бури но те отминават като юнски дъжд, и пак изгрява слънце и е топло.
Ела с мен защото без теб не може да е лято, защото ти си моето слънце.
Ела с мен да изживеем нашето лято, нашата приказка, която ще трае докато дишаме.
Ще бъде лято завинаги!
Първата седмица, ми се стори ужасно дълга, чудех се кога ще свърши най-сетне този кошмар.
Но след това времето забърза своя ход, и почна да отлита.
Болката от загубата си оставаше същата. Един от най-трудните моменти беше в края на май.
Тогава си спомних за нашето отминало лячто и за хладната майска вечер в която се запознахме и аз те целунах за пръв път.
Още си спомням тези мигове, тогава не знаех къде ме водят, не знаех че това лято ще остане незабравимо.
Тези първи срещи, сякаш бяха магически, бързо се влюбихме, и заобичахме.
Нощите и дните в спокойният и заспал Благоевград се оказаха един от най-роматнтичните моменти в живота ми.
Бил съм на доста места по света, но не е важното къде си, а с кой си.
Другият незабравим момент беше пак през лятото, но вече август.
Когато се прибирахме от Пловдив към нашия дом - хотела.
Беше станало тъмно, когато си тръгвахме и заваля,
но ние бяхме на сухо и топло в колата, а шума от падащите капки удрящи тавана засилваха
още повече онази жажда за топъл дом и любим човек. Наистина не отивахме към дома си, а към хотела,
но на това място с ТЕБ аз се чувствах повече от вкъщи.
Макар че не беше толкова горещо и страстно колкото в Благоевград, това за мен беше също толкова ценно.
Дори Рибарица беше хубаво, шума от реката сутрин и ти гушната до мен в леглото...
Нашето лято.....Никога не ще мога да забравя това лято на младоста.
Искала ли си някога да е вечено лято?
Кога бях малък, това беше една от мечтите ми. Дори за да я постигна бях решен да се преместя в топла страна,
каквото и да ми коства това. Исках вечно да продължава лятната ваканция, да си остана винаги дете, точно като Питър Пан.
След време осъзнах че лято - какво толкова и другите сезони не са лоши.
Но сега отново като дете искам да е лято, да е НАШЕТО лято, и да не свършва....
Искам винаги да е топло.... в сърцето ми, да им някой да сгрява душата ми.
И дори и през летните бури, да се чувстваш сигурност и увереност.
Казват че ак очовек много силно иска нещо, и се съсредоточи над него,
го постига.
Монасите в Шаолин, преди да почнат да чупят бетон с пръсти, почват със солети.
Всеки ден те правят това, и накрая го постигат.
Разбира се, иска се много грижа, усилия, компромиси със себе си, самоотдаване и силна обич към това на което се отдаваш.
Всичките тези неща не са лесни за постигане...
но сърцето може да те отведе навсякъде - през девет планини, или дори да съживи една умираща роза,
Аз искам да е вечно лято, но за да бъде такова, трябва да се откажа от друга детска мечта - да оставя всичко детско в мен,
и да продължа нататък.
Никога не съм разбирал Питър Пан защот се отказва от него, та той може да лети, живее на магически остров.
Но сега вече знам със сигурност за какво го е направил.
Направил го е заради това за което си струва да живеш и за това за което си струва да умреш - любовта.
Аз вярвам във вечното лято, да понякога има летни бури но те отминават като юнски дъжд, и пак изгрява слънце и е топло.
Ела с мен защото без теб не може да е лято, защото ти си моето слънце.
Ела с мен да изживеем нашето лято, нашата приказка, която ще трае докато дишаме.
Ще бъде лято завинаги!
и аз вярвам във вечното лято, и катоТиМи съ изримбят другити сезончета, дет ми фръцкат дупета като млади кончета тъй ми се свива прането, направо "изсъхва ми" в кавички сърцето хъхъ (демек душата ми почва да присъхва от жажда, ама чакане му е майката, и чакам..)
Минавам тъ, щот си ми приятел, мъж да си, мой да не си хъхъ (щоту няма да обръщаме сига резбата, че да смазваме ръждата (от болката))
Божкеле-можкеле, дано да мъ четеш по хумора, щоту эээээ иначе шъ съ гръмна и шъ ти тежа на съвеста..
:))))
цитирайМинавам тъ, щот си ми приятел, мъж да си, мой да не си хъхъ (щоту няма да обръщаме сига резбата, че да смазваме ръждата (от болката))
Божкеле-можкеле, дано да мъ четеш по хумора, щоту эээээ иначе шъ съ гръмна и шъ ти тежа на съвеста..
:))))
2.
xxxx -
хъхъххъхъхъхъ Ииииии сегаааа само дъ съ изръся тва не е коментар, просто..
17.06.2010 08:11
17.06.2010 08:11
..ми дойде (амъ не мензиса де хъхъхъ) Ъъъ ти нидей ми пиши, аз просто щот съм кафян и реших да съ излигавя тая ти ми сутрин-мутрин.. Виж квоу, виж моу шъ ти съ изпразня с едно чисто кафе (без сметана хъхъ (и ай стига с мръсните помисли)) и дай да го гаврътнем мъжката затънали в пясъците на брега и да съ изкефим на голите женски бедра хъхъхъ
Просто исках да те изчаткам с едно меко лятно "Доброусмихнато утро" :p
цитирайПросто исках да те изчаткам с едно меко лятно "Доброусмихнато утро" :p
си струваше да се прочете целият текст. "без теб не може да е лято, защото ти си моето слънце". Великолепно казано. Успех!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 350