Едно от най-глупавите неща е да се опитваш да спасяваш жена или да се опитваш да и разрешиш проблемите...
Аз отдавна не я правя тази глупост...
Друго си е да оставиш сама да се пребори с вътрешните си демони..само така може да израстне, и да се развие и осъзнае..
Дразни ме също силното надценяване на собствените си способности или по скоро подценяване на заобикалащия свят..
Една новопозната почва да ми се оплаква...
- Много е трудно да си намеря работа, ходя непрекъснато по интервюта...
- Да, сега е малко криза и някои области не назначават, ти какво конкретно кандидатстваш...
- За новинарка.... говорител по телевизията...
- Така ли? И какво стана на интервюто?
- Ами онези тъпаци... Казаха ми че трябва да отслабна с 10 килограма, и че не говоря правилно български
(чак пък да говори неправилно... верно че има някакъв акцент ама се трае...)
- Отслабнах с 10 кг. ходих пак на интервю и пак не ме взеха..
(Действително изглеждаше слаба, явно си казва всичко както си е )
- Ами може би трябва да започнеш от по долно ниво в журналистиката, репортер, докато натрупаш опит... (в този момент почнах да се усещам че почвам да се опитвам да и вливам мозък, който със сигурност щеше да се излее от някъде.. )
- Не, аз съм си поставила големи цели и искам да ги постигна... а те се подиграват с мен..
Вече нямаше смисъл да я убеждам в противното.
- Стига с тези приказки за работа, знаеш ли тук наблизо има едно готино място, където обичам да ходя, и без това е голяма жега тука..
Всъщност наистина не ставаше за говорителка, но си имаше други качества.. :) Така че може и да се издигне все някога. Останах доволен, защото не тръгнах да я съветвам как да си живее живота и как да възприема околния свят, а вместо това си изкарахме няколко готини дни. Така или иначе ако и дойде акъла след някоя година сама ще го проумее.... ако ли пък не.. здраве да е.. :)

Другото нещо което ме втрещи от последно време, е едно момиче което единственото и хоби/занимание/основна дейност/тематика на книги/филми/музика и каквото още се сетите е любов/романтика/връзки.... Учи студентка, но не ходи на работа, доста интелигентна, но не може да прави нищо. Единственото нещо в главата и е това. Нито спорт, нито хоби...нула...
Честно казано не знаех че може да съществуват такива хора, може ли толкова да си обсебен от любовта, толкова силно да я искаш че все едно всичко друго да не съществува в този свят...Или може би е някакъв безумен страх от самотата..? Определено сме много по различни от животните..
Да кажем че и аз примерно вечер след работа, не ми се говори за работа или за някакви бизнеси и подобни глупости. И да кажем първият път като се видяхме ми беше доста интересно да си поговорим за разни стари връзки и тем подобни неща. Само за 2 дена, момичето стана толкова нетърпеливо, постояно звънеше по телефона или пращаше някой смс, и най-дразнещото беше че когато не отговоря ведна или не мога да си вдигна телефона - след това веднага като се чуем - с полушеговит тон намекваше
- ей ти по жени ли ходиш, че не се обаждаш.. (при положение че е следобед и съм на работа) И аз отговарям в този тон
- да точно с колегите се връщаме от околовръстното... даже малко си нацапах дънките, ще ти ги дам да ги изпереш..
Вече почвам да я надушвам и за да потвърдя това дето си го мисля, започвам едно разпитване същата вечер:
- Какво ти е любимото хоби?
- Еми аз не съм по хобитата...слушам музика
- Така ли, а каква музика слушаш?
(следва изреждане на всички любовни бози и не съвсем бози, но пак любовни)
- А спортуваш ли, някакви любими спортове? (Ако не друго имаше поне добро тяло... )
- Не, не спортувам, и изобщо не са ми интересни спортовете...
След малко разговор пак на нейните любими (единствени) тематики, продължвам в същия дух:
- Преди много обичах да чета фантастика, имам няколко много любими автора...
- Да, аз също обичам да чета книги, моите любими са... И се започва едно изброяване на някои любовни романи, както и някакви по модерни, но от типа: модерна жена/секса и градът/как да прелъстим някой мъж/....
- Също много обичам и поезия - ( и пак започва - разни любовни стихове и стихове за отчаяни сърца.. ) - Даже пиша и стихове, искаш ли да ти покажа
- Някой друг път. Знаеш ли наскоро бях извън България... и и разказах една кратка история отскоро,
Харесва ли ти да пътуваш извън БГ?
- Да ходих във Франция, най-романтичното място в света, аз между другото говоря френски..а миналата година бях в Италия - видях къщата на която ромео е прави серенади на жулиета..
Трудно ми е да изтърпя повече... идва ми да се гръмна....

Мисля че няма нужда да описвам какви филми и телевизия предпочита. И дори след този кръстосан разпит не успях да намеря нищо различно... освен мисли за любов.... Ако любовта може да се каже че е някакъв наркотик... тази не знам как беше оживяла от толкова много свръхдози..или от супер продължителна липса на дози....

И само човек който непрекъснато си мисли за такива неща, и само това му е в главата, може да е толкова безпричино ревнив, и толкова безкрайно скучен. Поне журналистката си имаше мечта и цели...
В крайна сметка се оказа че това момиче е израстнала без баща. Той ги е напуснал докато тя е била малка, оженил се наново и създал друго семейство. Не е ходил и да я вижда много, тя няма сестри или братя... израстнала е със самотната и майка..Всичко това я е превърнало във вампир за внимание и отчаяно търси голямата/перфектната любов.. макар че е само на 22...
Трудно ми е да се трогвам вече от такива неща, пък и отдавна престанах да се опитвам да спасявам някоя или да и се бъркам в живота..Освен това не съм виновен аз, че баща и ги е зарязал...
Аз я зарязвам тъкмо на време, преди да е психясала или да си е помислила нещо повече отколкото ще се случи...
Така че, момичета и жени - НЕ си мислете постояно за мъже/любов/връзки и подобни неща. Намерете си хоби, правете нещо друго, тренирайте спорт, научете нещо ново, но НЕ правете като нея!
А и не си надценявайте възможностите, за да не чудите защо после защо не ви приемат на сериозно... 

виждам наскоро си имал излючителни, импирически приключения с женския вид.

:)

Еми лято е.. какво да правиш друго.. :)

всеки да си оправя собсвените си бъкии...жалкото е, че има хора, които са адски неориентирани!

пък и никът си го бива :)
Жалко, че този пост нема да види много бел свет... виж, ако го беше кръстил "Как да спасиш жена" и му беше плеснал некое стихо отгоре, за да предизвика интерес...
Тук не случайно най са на мода поетите, дето вият за любов като вълци по месечина, такива прагматични писания не се харчат много-много :)

хахахахах :)

мноого правилно! Дано повече представителки от нашия пол да прочетат
и да размислят :)
п.п. А този постинг определено не звучи на-задничаво, тъкмо напротив:Р
хахахах ;)))

имам дъщеря, надявам се да не такъв вампир по отношение на мъжете..това си е направо страхотия.....интересна тема..поздравявам те !

Какви познати жени имаш тц тц тц...
Нищо чудно,че си станал задник :)))))

То донякъде от теб зависи... така че вместо да се надяваш ти внимавай как се държиш, за да не последва или последва твоя пример..

Е ся... има и по-нормални де... ама то какво да пишеш за тях... :)

За тях ще пишеш как си ги....мммм......ъъъъ....
гледал в очите например :-Р

Абе много приказки... малко действия... предпочитам да е обратното... :) Така че засега няма да има писания за тях... ;)

Нека ти е обратното тогава ;)